Моят Ники е много буен. Макар едва сега, през юни, да навършва 2 годинки, вече успява всяка една секунда да измисля по някоя нова дивотийка. Катери се по секциите и старателно ги "почиства" от всичко по тях; ръси солети в гардероба; люлее се на пердетата; използва тръбата на прахосмукачката за свирка и още, и още... От скоро прави слаломи с количката си от раклата върху спалнята и, въпреки че често се приземява и на земята, всичко това е съпроводено от продължителен, висок, гърлен смях :))) Но определено най-любимото му е да ме издебне, когато седна - идва, дръпва ме за ръката и работата става "Ей, пътечке моя, где ме водиш ти?" :) Съответно, за да си отдъхна поне малко, го пращам на неколкочасови "екскурзии" при баба му и огромната ми изненада е репликата по телефона: "Че то е душица, гласът му не се е чул, само кротичко си играе на килима!" Обаче влиза мама в стаята и ангелчето гаврътва 2-3, че и 4 виртуални кафета и започва дивеене с бясна скорост! Е, имаме си вече лафче вкъщи: мама-адреналинка! :)))