Решила съм да трупам спомени вместо моето момченце, докато той не придобие способността да го прави съзнателно сам. Ето какво записах в неговия дневник за последното му, гергьовденско приключение:

Днес май е по-особен ден, защото още рано сутринта мама и татко ме качиха в колата и този път там намерих почти всичките си играчки, почти целия си гардероб и всички любими вкусотийки, които обикновено ми дават в редки случаи – за да ме умилостивят в пристъпите ми на ярост. Да, този път разходката с нашето бу продължи доооста дълго. Но аз си имах флаш картите от любимото списание на мама и магнитните карти от моето любимо плодово мляко и си ги прехвърлях от едно портмоненце в друго, от друго в трето… А мама ми показа и нова, много интересна игра – слагаше ръка върху ушето ми и после бързо я отдръпваше. Колко се смях на смешното шумолене, което чувах! И така – в игри и в множество преобличания – пристигнахме при майката и таткото на моя татко. Там бяха и моите братовчеди, с които се впуснахме в надпревара по гласовитост. Мама ми позволи да си дивея, колкото ми душа иска - търчах из големия двор, тъпках цветя, събирах шишарки, цапах в локви, търкалях се в пръст, обикалях всички стаи, минах през хиляда ръце, получих безрой целувки и… накрая блажено заспах. А на другия ден с татко се возихме на въртележката в лунапарка. Казаха ми, че било Гергьовден и тогава бил съборът на с. Долни Луковит, каквото и да означава това :) Аз знам само, че много ми хареса, добре се налудувах! И искам догодина пак!