Яслите са най-голямата грешка по отношение на отглеждането и възпитанието на малкото дете! Какво малко дете!? Та те практически са си още бебета - повечето продължават да пълнят памперса, не се хранят самостоятелно, не говорят достатъчно добре, за да изкажат нуждите си. И за каква социализация в яслата говорим? Всяка начетена майка знае, че до 3-годишна възраст малчовците играят един до друг, не един с друг! И що за възпитание е това, когато единственият резултат е гигантски стрес!? Водя момченцето си едва от няколко дни на ясла и не знам колко още ще издържа на следната гледка: ревящи още от прекрачването на прага деца на всякаква възраст (от най-малките до най-големите), вкопчени в майките си. При прибирането картинката се повтаря. Добре, че не виждаме как плачат през почти цялото време и дали възпитателните методи не включват предимно крясъци по стъписаните ни и без това деца. Добре за нас, но за децата??? Това е първата ни чудовищна постъпка спрямо тях в живота им, а те са беззащитни и без право на глас.

Моля се само да се случи чудо и от някъде да ми се появи възможност да си гледам детенцето поне до 3 години.