Напредва Ники в своята човешка еволюцияи въображението му преживява революция. Откакто закрачи, за радост на мама,състави си той стриктна програма: Още със ставането на завесите да се полюлее,с тръбата на прахосмукачката да посвири, попее,да поръси солети в гардероба,да събере камъчета на тати във джоба, да почопли тапетите, кактуса да погали;може и да почине, но едва ли –докато седи, ще тупка бързо с краче,досущ като анимационно зайче. Какво ли да измисли не мож`моят уникален дългоух кокош!?Наистина великденски заек - той всичко крие,а мама след него петна трие ли, трие… Най-новата мода е тази –под гушка нещица да пазиили между пръстчетата на краката да ходис хартийки, карти – цели колоди. Как да реагираш тогава, когатовиждаш на килима да цопва поредното ако?Или когато гледаш преспокойно филм,мерваш в ушната му мида парче пластелин? Просто щур, неописуем талант е детето, пък остава привидно недооценено за което.А по-важна от мен за него нямаи то изисква същото от своята мама. Затова да призная – от всяка дяволийкаскътвам скъп спомен в сърцето, като в кутийка.Ники е моят лъч слънчева светлина –с него във всяка прашинка виждам звезда!