На 2г. Ники още не говори,дори под носа си не мърмори. Отделни думички не повтаря, камо ли изречения да съставя. Но за сметка на това крещи, колкото му глас държи. Затова мама в логопед се трансформираи шумни обучителни игри изнамира. С колата за бутане (бръм-бръм) бръмчи,с пистолетите (па-па) гърми.На животните звукоподражаваи с пръсти уши и рога наподобява. Духаме памуци и свещички,панаирни въртележки,дори каша…Правим жабуринки в чаша. С мемори карти сме на редовен режим. Оформяме фигурки от пластелин.Вкарваме топки в кош и товамай засега е най-любима игра. Ето ги опитите на една просто мамана детето си да говори да помага.В стих за утеха ги тя подреди.Ако можеш, допълвай и ти!