Роди се Ники в юнска нощ миналото лято.Приличаше на малко, черно паяче космато.Сестрата предрече: “Красотата ще е неговият талант”.Държах в ръце моя съвършен диамант –без мигли и вежди, но с изваяно личице,с кукленски сладко, чипо носле,с ноздрички като капчици роса,с русичка, мека коса,със сиви очи на литературен герой:уникално красив, мъничкият ми той! Вече порасна – цял джентълмен:сивоок, с рус перчем;миглите – тъмни, дълги, извити;белите зъбки вечно в усмивка разкрити.А каква е висока неговата култура…не биха стигнали хвалби в десет тура ;)Преди да влезе, почуква на вратата –галантността отсега му е позната.Всичко изящно с два пръста пипа,след като, естествено, мама попита.Пълният памперс хвърля във кош.Никога не цопа в банята бос.Вдига крака, за да му се обуе обувка.Казва с ръка “Здрасти”, “Чао”, дава целувка.Не плюе директно сдъвканата храна – иска първо да му се подложи ръка.Въобще културно е детето.Спор няма за което.Красив и галантен е дори с трохи по дупето,понеже бисквита е ял на гърнето.И нали е красавецът вкъщи, простено му е,че късно ще ни удостои чрез реч с внимание. J